Война: първо се надяваш да победиш; после очакваш врагът ти да загуби; след това си доволен, че и той страда; накрая си изненадан, че всички губят.

Карл Краус

Има моменти, които се оказват съдбовни в живота. Такъв момент беше за мен един път, в който в колата си слушах песента „Under Fire“ на американската прогресив-рок група Enchant. До тогава я бях слушал стотици пъти и ми беше направила силно впечатление заради музикантските изпълнения в нея, тъй като Enchant са виртуози, а вокалистът им Тед Леонард е изключителен певец с голям гласов диапазон, който умело взема високи тонове и свири (сравнително) сложни неща на китара. А на мен такива неща ми правят впечатление. С течение на времето открих и силния емоционален заряд, който носи песента в себе си, описвайки ужаса на войната и терзанията, през които минава един войник, след като се налага да убие друг – някой от вражеската армия. Та в този момент, в колата, ми се насълзиха очите, докато той изричаше последните 4 стиха от песента. И като че ли тогава нещо в мен се преобърна и осъзнах, че аз съм пацифист и яростно презирам всякакви поводи за военно насилие от една държава към друга. Може би подобно твърдение изглежда инфантилно, дилетантско и незряло за един 39-годишен мъж, но пък е от сърце.

Баща ми, докато живеехме заедно, винаги се опитваше да ме накара да стана „боец за образец“. Това ще рече мъж, който да е в състояние винаги да влезе в бой и да защити семейството и родината си. Той беше „закърмен“ с разкази за войните (Първата световна, Балканската и Между съюзническата война), в които неговият дядо и мой прадядо е участвал. Прадядо ми е бил доблестен и храбър човек и е получил ордени за храброст, тъй като е спасил живота на над 10 човека в конкретни сражения. Изумява ме фактът, че тогава, в началото на ХХ век, около 1911-1915г., хора са се връщали от чужбина, за да се бият за страната си. Споделял съм с баща ми, че се чувствам неудобно и дори ме е срам пред самия себе си, че един век по-късно, аз не чувствам подобна национална принадлежност. Да, разбира се, че бих се застъпил за семейството си, за близките си, за приятелите си – бих хванал оръжие и колкото мога бих се сражавал, ако лошите навлязат в нашия дом или град. Но иначе, бих избягал със семейството си от войната на всяка цена. Бих отишъл да живея на много места по света, бих могъл да се приспособя, стига да мога да остана жив и да се радвам да семейството и децата си, да ги гледам как растат и стават хора, създават семейства на свой ред и т.н. Влюбен съм в живота и никога не бих участвал във военна мисия, която да ме изпрати еди-къде-си по света да „опазвам мира“ или да „защитавам“ нечии интереси, колкото и пари да ми дават. Не приемам друг да решава, кой ще живее и кой ще умре. Не приемам някой да ми казва, че някакви хора там са „лошите“, а на тях – да казват, че аз съм един от „злото“, което е дошло да им вземе земята, къщата, природните залежи, живота…!

Тъй като съм от хората, „изкарващи си хляба“ с ИТ, със сигурност шансът да умра бързо и безславно в битка „на фронта“ е доста голям. Моята сила не е в ръкопашния сблъсък от типа атака „на нож“. Аз съм от онези типове, които биха могли да командват сложни системи за масово поразяване. Само че аз не искам да правя нито едното, нито другото. Искам да живея в мир и разбирателство с околните. Има хора, които ще са много по-добри на фронта от мен. Това не означава, че им желая смъртта! Точно обратното. Винаги ще има по-умни и по-глупави хора; хора с елементарна ценностна система, потребности и стремежи и такива с ценности, които ги тласкат към по-стойностен за самите тях живот. Хората са много различни и това е хубаво. За опазването на траен мир има смисъл обаче да се фокусираме върху общите за всички характеристики и ценности – върху нещата, които ни събират. Дефиницията на правилно и грешно е почти винаги субективна, но едва ли има някой, който не може да различи доброто от злото. Със сигурност доброто е това, което ще ни обедини и няма човек на Земята, който да не е доволен и щастлив, ако се отнасят с него добре. Тогава спират и потребностите от злини, макар те да не са облечени като Злото, дори в главите на най-големите злодеи.

В крайна сметка войните се водят от алчни и покварени демагози, неспособни да се радват на живота, въпреки огромните власт и пари, с които разполагат. Всичко се случва в главите на тези шепа болни мозъци, които увличат след себе си дузина жадни за огромно влияние и още пари висши офицери. Останалото – мобилизацията – се случва под формата на закон, който има за цел да направи невъзможно за всички трезвомислещи хора, в разцвета на силите си, да могат да се изплъзнат от съдбата да послужат за „пушечно месо“. Защото „войната иска жертви“. Всеки, който дръзне да не се яви или да избяга, тъй като проявява здрав разум и желание за живот, се обявява за предател и дезертьор.

Според мен генералното решение на този все още световен проблем, а именно нестихващите вече хиляди години войни на различни места по света, е в правилното възпитание на децата. А именно:

Отнасяй се с другите така, както искаш те да се отнасят с теб.

Народна мъдрост

Толкова е просто. Ако това разбиране, тази естествена човешка емпатия се възпита у всекиго още в самото начало при оформянето му като човек, няма да има сила на света, която да накара едно човешко същество да упражни насилие и причини болка на друго. Още една инфантилна мисъл, нали? Пак е от сърце. Мога и още да пиша по темата, но останалото е казано в песните по-долу. За мен ролята и смисълът на изкуството е да въздейства на душата на хората. Това прави слушането на музика у мен безценно и незаменимо изживяване и придава една допълнителна завършеност на живота ми. Ще публикувам тук текстовете на 5 песни, които през годините силно са ме впечатлили, разчуствали и променили. Ще ги поместя както в оригинал – на английски или немски език за тези, които разбират текста в оригинал, така и за тези, които не владеят двата езика, ще предложа собствения си художествен превод. Предварително се извинявам, ако забележите неточности и на драго сърце приемам коментари и предложения за подобрения.

Чудех се в какъв ред да публикувам песните: дали в хронологичен или следвайки някаква моя си сюжетна линия. В крайна сметка ще са във „възходящ“ ред – от смъртта към живота.

K’s Choice – The Soldiers song (Войнишката песен)

Kˈs Choice са стартирали като дуо в Белгия от брат и сестра на име Сара и Герт Бетенс през 1992г. Характерно за тях е акустично-меланхоличното звучене и леко грапавият тембър на Сара, който те отнася някъде далеч. Точно като тази песен.

Mother I’m fine
Everything’s okay
It doesn’t help to worry anyway
I’ll be back before you know
You’ll be so proud to know
I was strong
I didn’t let you down

Mother, I lied
This is not for me
I’ve seen so many people die
And somehow I’m still here
And I don’t know why I should be
The lucky one who gets to see
Another morning through these tired eyes

Mother I’m dying
Nothing more to give
My body breathes but I don’t want to live
And the bullet that’s supposed to go
Inside some poor son’s back I hope
It blows up in my face
So I can say

Mother I died
And you won’t have to know
There’s nothing left but anger in my soul
I never found my truth out there
I never knew why we were there
I lost my youth but no one seemed to care

Mother I’m fine
Everything’s okay
It doesn’t help to miss me anyway
I’ll be in your heart you know
And you will be so proud to know
I was strong
I didn’t let you down (x4)
Майко, аз съм добре
Всичко е наред
Не ще помогне да се притесняваш
Ще се върна преди да разбереш
Ще бъдеш толкова горда да узнаеш,
че бях силен
и не те разочаровах.

Майко, излъгах.
Това не е за мен.
Видях толкова много хора да умират
и някак все още съм тук,
и не знам защо трябва да съм
щастливецът, който ще види
следваща утрин през тези уморени очи.

Майко, умирам.
Няма повече какво да дам.
Тялото ми диша, но не искам да живея
и куршумът, който трябва да прониже
гърба на горкия нечий син
се надявам да избухне в моето лице,
за да мога да кажа

Майко, аз умрях
И няма да е нужно да знаеш, че
Нищо освен гняв не остана в душата ми.
Така и не намерих моята истина там
Никога не разбрах защо бяхме там
Изгубих младостта си, но явно никой не се интересуваше

Майко, аз съм добре
Всичко е наред
Не ще помогне да ти липсвам
Знаеш, че ще съм в сърцето ти
И ти ще бъдеш горда като знаеш,
че бях силен
и не те разочаровах (х4)
Песента „The Soldiers Song“ на K’s Choice е от албума им „The Backpack Sessions“ от 2016г.

Enchant – Under Fire (Под обстрел)

Тази песен е велика, но е почти невероятно, ако я възприемеш адекватно от първия път. И Enchant не са за всеки, а предполагам, че и ти не се възприемаш като „всеки“. Тя е „шумна“ в куплетите – наситена със звуци от множество инструменти и ритъм с нетрадиционен акцент, което според мен много умело пресъздава объркващата обстановка на бойното поле и от друга страна мелодична и лирична на припева, когато героят признава пред себе си и осъзнава какво му се е наложило да направи. По-долу ти предлагам да видиш концертно изпълнение, а ако имаш желание, намери студийната версия и я чуй на слушалки.

I’m under fire,
blood red sky underneath the war machine.
Fight for what’s right,
don’t ask why, just make the sacrifice!
Desensitized but my eyes, still recognize the pain.
Truth stark and real, fight or die,
Retreat has no place in this game.

In the dark and under fire
Believing our cause was justified
Caught in the crosshair’s condition dire
Trying a case of do or die,
In the blink of an eye, I took someone’s life.
It’s no wonder why I’m haunted by it still.

Bright Flickering light snubbed by my numbing hands
Don’t understand – one finger slip and it’s over for him
All’s fair in war so they say
But later as I try to sleep
I just can’t help but replay
When I sat in as deity
Was this man a loving father?
Was this man an only son?
Though it was one of us or the other
I don’t feel like the lucky one

In the blink of an eye, I took someone’s life
It’s no wonder why I’m haunted by it still
In the dark and under fire
Believing our cause was justified
Caught in the crosshair’s condition dire
Trying a case of do or die,
In the blink of an eye, I took someone’s life.
It’s no wonder why I’m haunted every night.
I still hear his cries
And think about his wife and his kids
And all that he could have been
If only we’d have been friends
In a blink of an eye…
Аз съм под обстрел,
кърваво червено небе под военната машина.
Бий се за правилното,
не питай защо, просто направи жертвата!
Безчувствен, но очите ми още разпознават болката.
Истината е жестока и реална, бий се или умри,
отстъплението няма място в тази игра.

В тъмнината и под обстрел,
вярвайки, че нашата кауза беше праведна,
хванат на прицел в състояние на ужас,
опитвайки се да оцелея,
за един миг аз отнех нечий живот.
Не е чудно защо това още ме преследва.

Ярка трепкаща светлина, пусната от изтръпналите ми ръце
Не разбирам – едно трепване на пръста и с него е свършено.
Казват, че на война всичко е позволено,
но после, когато се опитвам да заспя,
просто не мога да спра да виждам пак,
когато влязох в ролята на Господ.
Дали този човек беше любящ баща,
дали беше единствен син?
И макар че, ако не беше той, щях да съм аз,
не се чувствам като късметлията.

За един миг аз отнех нечий живот.
Не е чудно защо това още ме преследва.
В тъмнината и под обстрел,
вярвайки, че нашата кауза беше правдива,
хванат на прицел в състояние на ужас,
опитвайки се да оцелея,
за един миг аз отнех нечий живот.
Не е чудно защо това ме преследва всяка нощ.
Още чувам виковете му
и мисля за съпругата и децата му,
и всичко, което той можеше да бъде,
ако само бяхме приятели.
За един миг…
Песента „Under Fire“ на Enchant е от албума им „Blink of an Eye“ от 2002г.

Alice in Chains – Rooster (Петел)

Едва ли има нужда да пиша кои са Alice In Chains. Ако не ги слушате, може би не знаете, че песента е написана от китариста Джери Кантрел за баща му, който е участвал във войната във Виетнам и „петел“ е бил прякорът му там. Песента е дала началото на помирението между баща и син, след като са били разделени години наред, поради психическата травма, която войната е нанесла на завърналия се войник и невъзможността му да бъде повече пълноценен съпруг и баща. Повече за историята зад песента, може да прочетете тук.

Ain’t found a way to kill me yet
Eyes burn with stinging sweat
Seems every path leads me to nowhere
Wife and kids household pet
Army green was no safe bet
The bullets scream to me from somewhere

[Chorus] x2
Here they come to snuff the rooster
Yeah here come the rooster, yeah
You know he ain’t gonna die
No, no, no, ya know he ain’t gonna die

Walkin’ tall machine gun man
They spit on me in my home land
Gloria sent me pictures of my boy
Got my pills ‘gainst mosquito death
My buddy’s breathin’ his dyin’ breath
Oh God please won’t you help me make it through

[Chorus] x2
Още не са успели да ме убият
Очите горят от парещата пот
Изглежда всички пътища не водят никъде
Жена и деца, домакинство, домашни животни
Зеленото на армията не беше безопасен залог
Куршумите ми крещят от някъде

[Припев] x2
Те идват тук да надушат петела.
Да, ела тук, петле!
Да знаете, че той няма да умре!
Не, не, не, знайте, че той няма да умре.

Картечарят върви изправен
Те плюха на мен в родината ми
Глория ми изпраща снимки на момчето ми
Взех си хапчетата против малария
Другарят ми диша за последно преди да умре
О, моля те, Господи, ще ми помогнеш ли да издържа?!

[Припев] x2
„Rooster“ на Alice In Chains е от албума им „Dirt“ от 1992г.

Silbermond – Weiße Fahnen (Бели знамена)

Silbermond са немска поп-рок група, позната най-вече в немско-говорещото пространство (Германия, Австрия и Швейцария), най-вече поради факта, че са избрали да творят на родния си език. В техните песни (поезия) съм открил едни от най-докосващите и искрени обяснения в любов на немски език. „Бели знамена“ е една изключително нежна песен за едно дете, което се е озовало заобиколено от война.

Es ist ein kalter Tag
in seinem heißen Herz
und ein lautes Feuer
zündet mal wieder den Himmel an

Und er rennt um sein Leben
schon sein junges Leben lang
hat den Krieg seiner Väter
doch nie angefangen

Und immer wenn er einschläft
träumt er sich weit weg
träumt er sich in die Stille
träumt er sich davon

Ein leise Wind weht
und der Himmel ist weit
dieser Krieg ist aus
und die Soldaten gehen heim

Und weiße Fahnen wehen
und alle sind frei, frei, frei
diese Nacht mein Freund
hab ich vom Frieden geträumt

Und er wacht auf
im Feuerregen
die Nacht gelähmt
keine Sterne zu sehen

Durch seine kleinen Hände
fließt roter Sand
Er weiß, wie Leben enden
aber nicht wie sie anfangen

Und immer wenn er einschläft
träumt er sich weit weg
träumt er sich in die Stille
träumt er sich davon

Ein leiser Wind weht
und der Himmel ist weit
dieser Krieg ist aus
und die Soldaten gehen heim

Und weiße Fahnen wehen
und alle sind frei, frei, frei
diese Nacht mein Freund
hab ich vom Frieden geträumt

Zu viele Träume
liegen hier begraben
doch er hat nie aufgehört
das Träumen zu wagen

Jetzt ist er weit weg
mit geheilten Wunden
seine kleinen Hände
haben den Frieden gefunden.
Един студен ден
в неговото горещо сърце
и един силен огън
отново запалва небето.

И той бяга за живота си
през целия си кратък живот,
а никога не беше започвал
войната на бащите си.

И винаги, когато заспеше
той се замечтаваше надалеч,
замечтаваше се в тишината,
замечтаваше се за това:

Духа тих вятър
и небето е широко,
тази война е свършила
и войниците се прибират вкъщи.

И бели знамена се веят,
и всички са свободни, свободни, свободни,
тази нощ, приятелю мой,
сънувах мир.

И той се събужда,
в огнен дъжд
нощта е парализирана,
не се виждат звезди.

През малките му ръце,
изтича червен пясък.
Той знае как свършват животи,
но не и как започват.

И винаги, когато заспеше
той се замечтаваше надалеч,
замечтаваше се в тишината,
замечтаваше се за това:

Духа тих вятър
и небето е широко,
тази война е свършила
и войниците се прибират вкъщи.

И бели знамена се веят,
и всички са свободни, свободни, свободни,
тази нощ, приятелю мой,
сънувах мир.

Прекалено много мечти
са погребани тук,
но той никога не спря
да се осмелява да мечтае.

Сега той е много далеч
с излекувани рани,
неговите малки ръце
намериха мира.
Песента „Weiße Fahnen“ на Silbermond е от албума им „Himmel Auf“ от 2012г.
John Lennon – Imagine (Представи си)

Сравнително късно в развитието си открих Imagine, но веднъж успял да почувствам силата на семплото послание, което носи тази легендарна песен, тя остави завинаги своята следа у мен. Ще пребъде в човешката историята като една от най-значимите песни, а за мен едва ли има друга, която по-добре да назовава толкова еднозначно на хората, какво им пречи да имат мир. И макар, според мен, собствеността да е сред характеристиките на свободните хора, ще продължа да възприемам това послание като химн на мира.

Imagine there’s no heaven
It’s easy if you try
No hell below us
Above us only sky
Imagine all the people living for today

Imagine there’s no countries
It isn’t hard to do
Nothing to kill or die for
And no religion too
Imagine all the people living life in peace

You may say I’m a dreamer
But I’m not the only one
I hope someday you’ll join us
And the world will be as one

Imagine no possessions
I wonder if you can
No need for greed or hunger
A brotherhood of man
Imagine all the people sharing all the world

You may say I’m a dreamer
But I’m not the only one
I hope someday you’ll join us
And the world will live as one
Представи си, че няма рай
Лесно е, ако опиташ
Няма ад под нас
Над нас е само небе
Представи си, че всички хора живеят само за днес

Представи си, че няма държави
Не е трудно
Няма за какво убиваш или да умираш
И няма религия също
Представи си, че всички хора живеят живот в мир

Може да кажеш, че съм мечтател,
но не съм единственият
Надявам се един ден да се присъединиш към нас
И светът да бъде едно цяло

Представи си, че няма притежания
Чудя се, дали ще можеш
Няма нужда от алчност или глад
Братство от хора
Представи си всички хора да си споделят целия свят

Може да кажеш, че съм мечтател,
но не съм единственият
Надявам се един ден да се присъединиш към нас
И светът ще живее като едно цяло.

Надявам се, че съм успял да акцентирам достатъчно силно и ясно, колко важен е мирът за съществуването ни. Трябва всеки ден да сме благодарни, че живеем в мир, че не тичаме сред руини, за да се спасим от бомбардировки или от картечен обстрел. Че имаме топла храна и удобно легло, че можем да се радваме на песните и танците на децата си, а не се молим на всички Богове те да оцелеят след рани от войната, както в кадрите по-горе. За да може този наш живот да продължи завинаги, нека всеки от нас предаде своето послание към следващите поколения, за да възпитаме хора, които ще живеят с другите в мир, които ще се фокусират върху нещата, които ни събират и обединяват и ще се научат да не натрапват различията си на околните. Ако просто всеки се отнася с околните така, както би искал те да се отнасят с него… Нека си представим какъв живот ни очаква!

Leave A Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.