Концерт на Стивън Уилсън (Steven Wilson) в София

Музикалните концерти, особено на любими изпълнители, са събитията, които посещавам винаги с огромно удоволствие. Често пъти цената на билетите дори няма голямо значение, тъй като стойността, която носи това преживяване за мен (почти) винаги е по-висока. Така беше и с концерта на Стивън Уилсън.

Как започна всичко

Един приятел „ме запали“ по Porcupine Tree през 2006г. Беше като „любов от пръв поглед“ с албума им „In Absentia“ (2002). После заобичах и следващите. Станаха ми МНОГО ЛЮБИМА банда и музиката им намери хармония с моето ежедневие през следващите няколко години.

През октомври 2008г. имах незабравимото удоволствие да ги видя на живо в Щутгарт (Германия), след като бяха изкарали последния за тогава албум „Fear of a Blank Planet“ (2007), а през декември 2009 се погрижих да ги видя още веднъж в Кьолн (пак в Германия), когато промотираха „The Incident“ (2009). Даже заведох жена ми и приятеля, който ме запали по тях. Много се радвах, че ще успея да му подаря това изживяване. Бях го планирал няколко месеца по-рано.

Честно казано, не вярвах, че Стивън Уилсън ще дойде някога в България, с който и да е от многобройните проекти, в които участва. Е, за щастие не съм бил прав!

За самия концерт

Още щом разбрах към края на миналата година, че ще идва си купих билет. Даже навих отново жена ми и двама приятели. Знаех, че това събитие ще остави своят отпечатък в съзнанието на хората, макар че музиката на Стивън Уилсън не е за масите и както всяка друга форма на изкуство си е „въпрос на вкус“.

Тая огромно уважение към този човек и с очакване „поглъщам“ всяко негово аудио-визуално творение. Не мога да кажа, че ВСИЧКО ми харесва, но пък това, което ми харесва, трае с години и ми ХАРЕСВА МНОГО!

Стивън има един много елегантен маниер при контакта си с публиката. Нито фамилиарничи, нито пък поставя високомерна дистанция пред нея. След като се извини, че след всички тези години чак сега идва в България, но пък преди това никой не го е канил (!), подкани публиката да покаже дали разбира английския му с вдигане на ръце, започна да говори спокойно и сравнително често, както самият той отбеляза. По едно време, докато представяше останалите музиканти на сцената, дори заформи едно мини Standup-Comedy-Show и му се получи много добре.

За себе си сподели също, че всъщност е много щастлив човек, макар това да не личи от музиката му. Повечето хора навярно си мислели, че той сигурно трябва да е яко прецакан (цитирам по памет: „pretty fucked up“), ако съдят по музиката. Предположи, че щом сме там, вероятно обичаме меланхолична и депресивна музика. Радвал се, че чрез изкуството, имал възможността да събере тази своя мрачна страна, да я опакова в музика и да ни я даде. 🙂

Другите му две много ценни включвания (извън пеенето, разбира се) бяха по повод смъртта на доста големи имена в света на музиката, които си отидоха от този свят през последната половин година, но особено за загубата на двама знакови музикални артисти, които са оставили огромен отпечатък с творчеството си върху него самия, а и върху огромен брой хора по цял свят – Дейвид Бауи (Dawid Bowie) и Принс (The Artist Formerly Known as Prince).

За Дейвид Бауи разказа, че едно от нещата, на което най-много му се е възхищавал, е било това, че той никога не спирал да върви напред, да се развива, да приема нови и нови предизвикателства и превъплъщения, без да поглежда назад. Тук също така Стивън вметна накратко един коментар, който лично мен честно казано, ме натъжава, а именно това, че често пъти са му задавали въпроса дали няма да се събере с групата, която преди е свирил (Porcupine Tree, бел. ред.) и защо да го правел като това било вече в миналото, а той гледал напред… В последния албум на Дейвид Бауи – „Blackstar“ (2016), който излезе дни преди смъртта му, фигурира песента „Lazarus“. Стивън Уилсън също има песен с името „Lazarus“, която първоначално била писана за филм и трябвало да намери място в саундтрака му, но по-късно филмът не бил завършен и песента става част от албума „Deadwing“ (2005) на Porcupine Tree. Освен това, в песента има фраза:

“My David, don’t you worry, this cold world is not for you!”

Заради тези две съвпадения, Стивън решил да изпълнява собствената си песен „Lazarus“ по време на това турне в чест на Дейвид Бауи.

Това е пак песента „Lazarus“, но заснета от по-различен ъгъл (и от друг човек) същата вечер и без разясненията в началото. Помествам я два пъти, защото е една от най-любимите ми. На жена ми – също!

Ето малко снимки от първо лице.

Помествам и връзка към галерията със снимки на Радио Тангра, тъй като техните кадри са заснети с професионално оборудване и са по-близки и по-ясни.

Ето и сетлиста (списъка с песните) с поредността, с която бяха изпълнени.

Million Thanks & deep respect, @StevenWilsonHQ ! It definitely worths the waiting! You must #ComeBack2Sofia ! pic.twitter.com/DrBVICBWJi

— Iliyan Kirkov (@iliyankirkov) May 1, 2016