Кратка СПА-забежка сред планината

От няколко месеца ми се ходеше малко сред природа, а ако имаше и басейн с минерална вода, щеше да е супер. По този повод на 27 януари решихме да изкараме предстоящия уикенд в с. Огняново. Взехме си т. нар. ваучери от grupovo.bg, конкретно тази оферта за Огняново СПА Хотел и прекарахме 30 и 31 януари там.

Резервирането

Сигурно един час не можех да се свържа с представители на grupovo.bg, за да проверят за свободни места в желания от мен диапазон и да резервират. Това ме поизнерви. Опитах се да намеря собствения сайт на хотела, но не успях в този момент, но за сметка на това го публикувах по-горе, за да спестя главоболия на други хора. Както си личи е правен с остарели технологии и търсачките не са и чували за него. Тогава разбрах, че хотелът се е казвал преди вероятно „Къща за гости Огняново“.

Хотелът

Първото впечатление от хотела беше много добро. Ние бяхме в стая „делукс“ и мога спокойно да кажа, че обзавеждането ѝ се равнява на среден ценови клас хотел в Германия. Разполага с външен и вътрешен басейн, сауна и парна баня. Вътрешният басейн е по-малък, но температурата на водата беше около 34-35 градуса, което я правеше идеална за студеното време. Когато хотелът е пълен, както беше в нашия случай, този басейн също се пълни удоволствието не е оптимално, но… няма как.

Пред хотела има детски батут, който при хубаво време ще весели децата, докато родителите им си пийват кафето на спокойствие.

Ресторантът

Той също разполага с външна и вътрешна част и е добре обзаведен. Закуската беше между 8:00 и 10:00ч., и бе организирана на блок маса. За вечерята трябваше да избираме от 4 варианта, всеки включващ основно ястие и десерт. Това трябва да се случи до съответния следобед, за да може ресторантът да подготви менюто според желанието на гостите, за да може те да получат храната си готова между 19:00 и 21:00ч., както бе предварително обявено.

Докато по време на закуската хората спокойно се хранеха под звуците на популярна музика от недалечното минало, то вечерите бяха на изнервящия фон на семейно дуо, което неистово мънкаше всяка песен по един и същи нескопосан начин. Освен, че доста често пееха фалшиво, а мъжът допускаше много грешки на голямата си йоника, правейки нескопосани опити да ги замазва, на всичкото отгоре тези музикални „колоси“ бяха и неуморни. Няколко пъти се молех да спрат и да си направят дълга пауза, за да можем да се нахраним на спокойствие, но не – те продължаваха към следващия хит!

Организацията

Имам основно една голяма забележка, състояща се от две части. На втория ден стана ясно, че избираме от същия списък с комбинации за вечеря и направихме избора си към 16:00ч. При положение, че до 21:00ч. има цели пет часа и все пак е било ясно, че каквото и да изберем, то ще е 1 от предварително зададените 4 възможности, храната ни беше сервирана с 50 минути закъснение – към 21:50ч.! Забележете – едната поръчка се състоеше от 3 кебапчета със салата Снежанка за гарнитура, а втората – запечени картофи с кашкавал и сметана. Не е като да сме избирали от менюто с гурметата на Жак Пепен. Е, разбира се, сервитьорката ни се извини за малкото забавяне, но след като с усмивка на уста ѝ казах, че 50 минути не са кой знае колко, нейното изражение на лицето се промени. Беше ме запомнила и на другия ден преди тръгване пак ми се извини.

Околността

Огняново е малко селце, което явно се издържа предимно от хотелите и къщите за гости, които са успели да се възползват от наличието на топла минерална вода. Един следобед ти стига да го обходиш пеша от край до край. Ние бяхме в близост до гребната база, която е приятно място за разходка, за кафе и разполага и с люлки за децата. След гребната база се намира ресторантът на семеен хотел „Вила Рай“, който ни бе препоръчан от 2 места, с вкусната си и евтина храна. Явно си беше така, след като се наложи да чакаме около половин час да се освободи маса и то към 14:00ч. Наистина си заслужава да си посети и да се опитат вкусотиите на ресторанта към хотела. Ние също останахме доволни.

Уличката за разходка завършва с профилакториума „Терма вита“, който респектира с голям двор със зелени площи и детски площадки, внушителна сграда в пост-соц стил и възможности за отдих и лечение.

На 31.01. се повозихме с колата до с. Лещен и с. Ковачевица. Дали защото времето беше сравнително хладно и мрачно, или защото не бяхме особено откривателски настроени, най-хубава ни се стори гледката към планините между тези две села. Самите те представляват преди всичко стари и средно-ремонтирани къщи по планинските склонове. Предполагам, че автентичността на постройките би трябвало да ни впечатли и сигурно впечатлява успешно много други туристи, но нас някак си не успя. Може би, защото сме израснали в Ловеч, където си имаме квартал (дори АИР) Вароша с доста подобни къщи.

 

 

Това е. Този уикенд ще остане един приятен спомен, в който успяхме да се измъкнем от София, макар през уикендите там също да успяваме да си починем, когато не сме планирали нищо конкретно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*
Website